Еманюел Тод: Не съм русофил, но ако Украйна загуби войната, Европа ще спечели
Автор: Даниеле Лабанти, corrieredibologna.corriere.it
Аз съм историк. Искам да схвана за какво ние, западняците, провокирахме тази война и я загубихме, а с това проваляне загубихме и властта си над света. Не съм проруски надъхан. Но чета текстовете на Путин и Лавров и мисля, че разбирам техните цели и тяхната логичност. Ако нашите водачи бяха взели по-сериозно откриватели като мен, а и някои други, нямаше да ни доведат до такава злополука. Един образован путинофоб може да употребява книгата ми, с цел да се бори с Русия. Това споделя в изявление пред " Корирере каузи Сера " френският антрополог Еманюел Тод.
Преди дин на италианския хартиен пазар излезе книгата му " Поражението на Запада ", която отприщи лавина от рецензии към френския антрополог, упрекван в продължение на десетилетие, че заема пропутински позиции. Тод бе посетител на " Панаир на книгата " в елитна книжарница в Болоня.
- Професор Тод, във Франция доста се писа, че желаете да „ визиите фантазиите си за действителност “ и че това, което казвате, няма научна основа. Как ще отговорите?
- Въпросът не е да знам какво написа френската преса за мен, а да знам обстоятелствата, които актуалната история разкрива. Факт е, че Съединени американски щати не съумяха да произведат военната техника, от която се нуждаят украинците, тъй като е реалност, че силата на тяхната промишленост е изтощена от финансизацията. Факт е, че украинската войска отстъпва и е реалност, че доста мъчно набира бойци. Факт е, че западните стопански наказания нанесоха повече вреди на европейската стопанска система, в сравнение с съветската, и също по този начин е реалност, че политическата непоклатимост на Франция през днешния ден е по-застрашена от тази на Русия. Преструктурирането на съветската стопанска система стана допустимо с помощта на обстоятелството, че тази страна създава повече инженери от Съединените щати и на обстоятелството, че страни, които не са съдружници или жители на Съединените щати, продължиха да търгуват с Русия. Коментарите на огромна част от френската преса за моите фантазии — „ Le Monde “, „ Libération “, „ L’Express “ и така нататък — допускат, че те живеят в заблуда. Успехът на книгата ми във Франция също подсказва, че тази преса не постоянно се приема съществено от французите.
- Книгата Ви се основава на теориите за нихилизма и религиозния крах в Европа. Можете ли да ни запознаете със смисъла им?
- Последните следи от обществената и морална система с набожен генезис са изчезнали. Достигнато е нулевото равнище на религията. Отсъствието на религия, правила и привички от набожен темперамент или генезис обаче оставят тъгата да си човек, смъртен, който не знае какво прави на земята. Най-баналната реакция на тази празнина е обожествяването на празнотата - нихилизъм, който води до импулса за заличаване на нещата, хората и действителността. Централен признак за това, съгласно мен, е трансджендър идеологията, която кара нашата висока междинна класа да желае да има вяра, че мъжът може да стане жена, а дамата - мъж. Това е погрешно изказване. Биологията на генетичния код ни споделя, че това е невероятно. Тук приказвам като антрополог, като академик, а не като нравоучител. Що се отнася до ЛГБ частта от ЛГБТ идеологията (лесбийки, гейове и бисексуални), това са полови желания, които имат моята благословия. Също по този начин е изненадващо, само че значимо, че, приемайки негъвкавостта на генетичния код, през днешния ден науката и Църквата са на една и съща страна. Срещу нихилистичното одобряване на подправеното.
- Твърдите, че Европа е делегирала представителството на Запада на Съединените щати и в този момент заплаща следствията. Как, съгласно Вас, може да се промени тази наклонност?
- В момента не можем да създадем нищо. Започна война. Резултатът от тази война ще реши ориста на Европа. Ако Русия бъде победена в Украйна, европейското послушание на американците ще бъде удължено за един век. Ако, както аз имам вяра, Съединените щати бъдат победени, НАТО ще се разпадне и Европа ще бъде оставена свободна. Дори по-важно от съветска победа ще бъде съветската войска да спре на р. Днепър, с цел да показва нежеланието на режима на Путин да нападна Западна Европа с военни сили. Със 144 милиона поданици, намаляващо население и 17 милиона квадратни километра, съветската страна към този момент се бори да населява личната си територията. Русия няма нито средства, нито предпочитание да се уголемява, откакто границите на предкомунистическа Русия бъдат възобновени. Западната русофобска нервност, която фантазира за желанието за съветска агресия в Европа, е просто смешна за сериозен историк. Психологическият потрес, който чака европейците, ще бъде, когато схванат, че НАТО не съществува, с цел да ни пази, а с цел да ни управлява.
- Смятате ли, че Европа направи последната крачка към това послушание по време на споровете на Балканите и изключително с косовския въпрос?
- Не, всичко стартира в Украйна. По време на войната в Ирак, след Косово, Путин, Шрьодер и Ширак дадоха взаимни конференции. Това ужаси Вашингтон. Изглеждаше, че Съединени американски щати могат да бъде изгонени от европейския континент. Следователно отделянето на Русия от Германия стана приоритет за американските стратези. За задачата послужи утежняването на обстановката в Украйна. Принуждаването на руснаците да стартират война, с цел да предотвратят фактическата интеграция на Украйна в НАТО, в началото беше огромен дипломатически триумф за Вашингтон. Шокът от войната сковава Германия и разреши на американците, в общото комплициране, да взривят " Северен поток ", знак на икономическото съглашение сред Германия и Русия. Очевидно във втората фаза, тази на американското проваляне, американският надзор над Европа ще бъде пулверизиран. Германия и Русия ще се срещнат още веднъж. Този спор е в прочут смисъл неестествен. Естественото нещо в Европа, с ниска раждаемост и застаряващо население, е взаимното допълнение сред немската промишленост и съветските енергийни и минерални запаси.
- Защо заемате проруска позиция във връзка с войната в Украйна и виждате този спор като образец за края на Запада?
- Аз съм историк. Искам да схвана за какво ние, западняците, провокирахме тази война и я загубихме, а с това проваляне загубихме и властта си над света. Не съм проруски надъхан. Но чета текстовете на Путин и Лавров и мисля, че разбирам техните цели и тяхната логичност. Ако нашите водачи бяха взели по-сериозно откриватели като мен, а и някои други, нямаше да ни доведат до такава злополука. Един образован путинофоб може да употребява книгата ми, с цел да се бори с Русия. От друга страна, когато вестник като „ Le Monde “ крие икономическото и обществено възобновяване на Русия от своите читатели – френските елити – както направи, той дезинформира нашите водачи за съветската непоклатимост и мощ и всъщност обслужва Путин.
- Въвеждате понятията „ демократична олигархия “ за доста европейски страни и „ властническа народна власт “ за Русия. В коя система бихте предпочели да живеете?
- Либералната олигархия не съставлява на практика проблем за мен. Не забравяйте, че съм роден във френския интелектуален естаблишмънт. Дядо ми публикуваше книги преди войната, Реймон Арон бе негов кум. Съпругата му, моята баба, беше братовчедка на Клод Леви-Строс. Баща ми беше страховит публицист, който работеше за „ Nouvel Observateur ”. Всъщност аз съм просто отстъпник, член на интелектуалната олигархия. Освен това буйно обичам моята страна, Франция, и ще пребивавам там, до момента в който режимът не е фашистки или расистки и не би трябвало да ставам политически емигрант. Ако стана политически емигрант, няма да отида в Съединени американски щати, каквато беше традицията в моето семейство, тъй като там затъват в нещо по-лошо от демократичната олигархия - нихилизъм. Нямам усет към варварството, прекомерно огромен културен конформист съм, прекомерно вежлив, както се споделя на френски. Мисля, че бих пристигнал в Италия, тъй като тук всичко е красиво, или в Швейцария, тъй като в част от страната се приказва френски. Какво бих правил в Русия?
Инфо: corrieredibologna.corriere.it
Превод за " Гласове ": Владислав Наков
